"Казвам се Емил Конрад. Не съм най-известният кулинар в България, но със сигурност не съм останал гладен. В ръцете си държите моята първа готварска книга, съдържаща рецептите, които най-често сме приготвяли у дома. Това са най-вкусните ястия, с които съм израснал от малко дете. Сигурен съм, че всеки един от вас ще намери за себе си рецепта, която не е опитвал или поне не по начина, по който я приготвям аз. Книгата е създадена с голяма доза любов, както и с необходимите количества олио, лук и брашно." Емил Конрад ... |
|
|
Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си творчески път все пак следват напълно различна посока, а средата им е нужна дотолкова, доколкото ѝ се противопоставят. За Толнаи красотата е "спяща категория". Тя не е активна, не е актуална вече дори в днешните ... |
|
|
Всяка сутрин мама змеица слагала на своето змейче купичка топла оризова каша за закуска. Но един ден нейното пораснало вече дете решило, че кашата вече не е за него и трябва да намери нещо по-добро, нещо различно. Така започнало пътешествието на малкия змей през поля и гори в търсене на нещо ново, за да стигне накрая... Къде ли? Е, това ще узнаете от новата книжка на турския художник Феридун Орал . ... |
|
|
Стив Шлисел е много прав като казва, че идолът егалитаризъм е невидим като го оприличава на отровен газ. Никой не го усеща освен птичето във въглищната мина: "Ефектът на егалитаризма върху нашето общество е като мъртвото птиче. По белезите знаем, че сме в опасност, независимо дали сами можем да уловим присъствието му". Липса на дискусия относно егалитаризма не е случайна. Тя е брилянтна, макар и широко неосъзната стратегия. Показва колко дълбоко вкоренен е идолът егалитаризъм в съвременния свят. Ако имахме изобилие от книги, които го защитават и обясняват, това би било признание, че все още има нужда да се ... |
|
|
Поне три са великите научни постижения на XX век: теорията на относителността, квантовата механика и теорията на хаоса. Детерминистичният хаос е поведение на нелинейни системи във времето, което прилича на случайно, но не е такова по природа, защото се управлява от точни детерминистични закони, изразени с уравнения. Развита 300 години след Нютон, когато класическата механика изглежда вече като напълно изградена наука, теорията на хаоса е съществено стимулирана от изчислителните и графичните възможности на съвременната компютърна техника. За разлика от първите две постижения, теорията на хаоса остава в рамките на ... |
|
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
|
Даниел Рондо, роден на 7 май 1948 година в Менилсюр-Ожер, е френски писател, издател, журналист и дипломат. Автор на над тридесет творби, сред които автобиографични книги, романи, есета, пътеписи и текстове на литературна и историческа тематика. Книгите му са преведени на множество езици. Носител на високи национални и международни отличия, сред които: Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, Голямата литературна награда Пол Моран за цялостно творчество, Кавалер на морския орден, Командир на Ливанския орден на кедъра, Офицер на Националния (малтийски) Орден за заслуги и много други. За полиграфичния му роман ... |
|
|
Номинирана за наградата "Роалд Дал" за най-смешна книга. ... Непохватковците заминават на почивка!Със самолет! Ураааааааа! Но при наличието на всички тези нови и интересни неща на летището дали няма да си изпуснат полета и да забъркат поредната каша? ... |
|
|
Злият шеф на Хауърд, господин Бълартън, е решил да организира Голямо шоу в офиса - и иска Хауърд да пее на него! Бедата е, че Хауърд пее повече от ужасно... и господин Бълартън го знае. Вероятността Хауърд да се изложи пред публиката е огромна. Ще успеят ли Непохватковците да го спасят, като забъркат поредната си каша на концерта на господин Бълартън? Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Непохватковците забъркват каша в зоопарка е четвъртата книга от извънредно забавната и популярна поредица за приключенията на симпатичните мишоци, които постоянно забъркват каши! Хауърд и Непохватковците се вълнуват заради предстоящата си разходка в зоологическата градина, но когато пристигат, разбират, че всички животни са се изпокрили. Малинко, жирафът е изчезнал, а за най-голям ужас на Мики Томпсън павилионът за сладолед е затворен! Ще успеят ли Непохватковците да оправят тази каша или само ще забъркат още по-голяма? Илюстрациите на талантливия художник Никола Слейтър, оригинално примесени с текста, създават ... |
|
|
Ужасният шеф на Хауърд господин Бълартън го изпраща в училището, за да предаде на директорката много важно съобщение. Разбира се, с него са неразделните му приятели Непохватковците! Закъде без тях? А там, където са Непохватковците , неизменно се забърква някаква каша. Ето че и сега един куп непредвидени събития, личности и предмети се намесват, за да попречат на горкия Хауърд да изпълни поръчението. Сред тях са: чудатата директорка госпожа Страхогръм, която фучи по коридорите на тротинетка, конфискувана от учениците; едно странно насекомо пръчица, което се представя като Ръсел; много изпръскано лепило, огромно ... |
|
|
От автора на "Мръсна хаванска трилогия". Книгата е част от "Кубинската поредица" на издателство "Жанет-45". ... Живеехме в два противоположни, антагонистични свята. Онази прашна, тъмна и клаустрофобична обстановка, в която живееше Фабиан, беше странна, но ме привличаше. Не знам защо. Може би защото беше свят, в който можех да вляза и да го проучвам, свят абсолютно различен от моя. И евентуално да открия интересни неща. Да любопитствам. Това правех винаги. Душех. Надничах навсякъде. Фабиан беше пълната противоположност. Живееше като изтънчена и претенциозна кубинска госпожица от XIX век. ... |
