Дългоочакваното продължение на "Анна в рокля от кръв"! ... Минали са няколко месеца, откакто Анна Корлов отвори вратата към царството на мъртвите в подземието на своя дом и изчезна в мрака, но ловецът на духове Кас Лоууд не може да продължи напред. Неговите приятели му повтарят, че Анна се е жертвала, за да може Кас да живее - не за да броди по улиците като мъртвец. Кас знае, че те са прави, но никое живо момиче не може да се сравнява с мъртвото момиче, в което той се е влюбил. Сега той вижда Анна навсякъде - понякога в кошмарите си, понякога като видение наяве. Но нещо не е наред. Анна изглежда измъчена, ... |
|
|
Колко далеч си готов да стигнеш, за да избягаш от живота, който водиш? Хедър никога не си е помисляла, че един ден може да се състезава в Паника - легендарна игра за току-що завършили гимназисти, в която залогът е висок, а наградата - още по-висока. Никога не се е смятала за безстрашна, за човек, готов да се бори, за да изпъкне сред другите. Но когато открива нещо и някого, заради които да се бори, Хедър ще разбере, че е по-смела, отколкото си е представяла. Додж никога не се е боял от Паника. Неговата тайна ще му вдъхва сили и ще го тласка да продължи напред до края на играта - сигурен е в това. Но има нещо, което не ... |
|
|
В измислен свят, където злото царува навсякъде. Надеждата е зарита дълбоко някъде. В плен на чудовищата, хората се опитват да намерят свободата си. В капана на вечното робство, те не знаят от кое първо да се освободят-от себе си или от тях? Дълбоко затънали в бездънната яма, те са заобиколени от високи стени, които им пречат да видят истинският свят. Не знаят обаче, че чудовищата не са най-голямата заплаха. Има една, дори по-зловеща, криеща се зад сянката на познатото зло. Тази която контролира всичко. Животът е кошмарен, а любовта обречена. Душите им са в плен, а сърцата в железни окови. Мислят как да оцелеят още ден, ... |
|
|
"Призракът ли? Кой ли е той? Какво да ви кажа, чувствам се като Призрака, като героя преди Призрака в този роман. Представете си ме още в първата сцена, представете си ме до края. Това е този роман! Роман от началото до края. Нека бъдем заедно и заедно да разберем какво е това. Ще ни направи хора. Поне това. Да знаете - не е малко!" Тома Марков ... |
|
|
"Бурята вилня страшно през цялата нощ, но нищо особено не се случи. На следващата сутрин обаче, като слязоха за закуска, отново откриха на пода ужасното кърваво петно. – Не вярвам вината да е в ненадминатия чистител "Пънкъртън" - каза Уошингтън, - защото съм го изпробвал на какви ли не петна. Сигурно е привидението. Той повторно изтърка петното, ала на другата заран то пак се появи. На третата също беше там, въпреки че вечерта мистър Отис лично заключи библиотеката и взе ключа със себе си, на горния етаж. Сега вече цялото семейство бе силно заинтригувано; Мистър Отис взе да подозира, че се е отнесъл твърде ... |
|
|
"Проблемът с призраците е, че те трябва да останат мъртви. Точно това съм аз, но не мога да стоя далеч от Магнолия Мари Мейсън дори и един ден, да не говорим за една година. А вече ни делят петнадесет. Тя обаче най-вероятно ще поиска да ме убие на мига. И тъй като я познавам добре, не се и съмнявам, че е способна да го направи. Но аз съм човек с мисия и разполагам с всичко за целта. И така, Магнолия, идвам. Този призрак е готов за всичко, което си му подготвила. В края на краищата има само един начин, по който това ще приключи, ако зависи от мен - с "докато смъртта ни раздели"." Из книгата Книга ... |
|
|
Всичко, което искате или не искате да знаете за Дъглас Адамс и "Пътеводител на галактическия стопаджия". ... Не е нужно да си носите хавлия... но е желателно. "Всичко в тази книга е унищожително вярно - с изключение на дреболиите, които не са" - казва Дъглас Адамс при излизането на "Без паника", пълната история за неговия необикновен живот и творчество, написана от (тогава още не особено) славния Нийл Геймън . Преведена по последното преработено издание на книгата, което включва късните проекти на Адамс до момента, в който той си взе последно сбогом с нашата почти безобидна планета, " ... |
|
|
Из записките на един емигрант. Истинското лице на емигрантския живот в Испания! ... „Всичко изглеждаше необикновено и тъжно. Угарките в пепелника, чашите, бутилките, часовникът на Тереза. Всичко бе като спомен, подреден като фалшива мозайка, отблъснат поради неприязън от изживяното и нечовешка болка, пъплеща в атмосферата с дързостта на опасен бацил.” ... |
|
|
Наслаждавате се на безгрижно детство със своите братовчеди в имението Крафтън, когато една съдбовна нощ всичко се променя. Близките ви са затворени в плевнята до градината и са изгорени живи. Но вие нямате никакви спомени за случилото се през тази нощ. Петнадесет години по-късно отново трябва да се срещнете с братовчедите си в имението, което промени живота ви. В писмо към вас най-големият от тях - Джони, иска помощ за разрешаването на случая с убийството. Когато пристигнахте в имението Крафтън обаче, не можете да го намерите никъде. На стената намирате само съобщение, написано с кръв: "Добре дошли обратно!" ... |
|
|
Приключенията на малката Камий нямат край. Децата се учат и забавляват заедно с нея! Илюстрации: Нанси Делво . Книжката е част от поредицата Камий на Алин дьо Петини . ... |
|
|
Дерън ни Гриъфа (1981) е ирландска поетеса и есеистка, която пише на ирландски и на английски език. Автор е на осем поетични книги. Призрак в гърлото е първата ѝ прозаична творба, обявена от веригата книжарници Фойлс за Книга на годината в раздел нехудожествена проза. Получава отличията Най-добра нехудожествена книга за 2020 г. и Книга на годината на Ирландските литературни награди Ан Поуст, както и Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз. Една от най-добрите книги на 2020 г. според Гардиън."...силна, завладяваща амалгама от биография и литературно разследване... Ни Гриъфа се отнася с дълбоко разбиране за празнотите, ... |
|
|
Книга петдесет и седем от поредицата "Златни детски книги" ... "Очите на Щастливия принц бяха пълни със сълзи и се стичаха по позлатените му бузи. Лицето му бе толкова прекрасно на лунната светлина, че сърчицето на лястовичето се изпълни с тъга. - Кой си ти? - попита то. - Аз съм Щастливия принц. - Защо плачеш тогава? Целият ме измокри. - Когато бях жив, имах човешко сърце - отвърна статуята." Оскар Уайлд , един от най-успешните драматурзи, писатели и поети на късновикторианска Англия, е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Израства в семейство на баща – хирург и майка – поетеса, като още от малък ... |
